„ЗИМНА НОЩ” („ЗИМНЯЯ НОЧЬ”)
Георги Иванов Миланов (р. 1953 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Наталья Лясковская
Георги Миланов
ЗИМНА НОЩ
До среднощ декемврийският вятър на двора вилня
и скимтеше пред прага, но нямаше кой да отключи,
сякаш пристан си търсеше чувството ми за вина,
както бъдещ стопанин си търси бездомното куче.
А когато към мене насочи се хлад от цевта
на ключалката, в стаята – тежка отровна саксия –
непонятна тревога подобно бодил разцъфтя
и бях буден, защото не можех в съня да се скрия...
И ръката си хлъзгава (риба, скова от лед)
ми подаде нощта – като спусък бе нейното кутре;
осъзнал, че в дланта си държа зареден пистолет,
отброих часовете – безкрайните крачки до утре.
Сомнамбулният мрак на кръвта ми до краен предел
бе изпълнил сърцето, балона си ален надуло,
и превърна се после във изход от този дуел
даже изстрелът, който просветва отсрещното дуло...
Георги Миланов
ЗИМНЯЯ НОЧЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталья Лясковская)
До полночи скребётся под дверью декабрьский ветер
и скулит под порогом: впусти же, впусти меня, ну!
это совесть моя жаждет встретить мою же вину,
как собака бродячая жаждет хозяина встретить.
Холод тонкий кольнёт, заструившись из щели замочной,
вдруг по дому – как будто разлился отравленный мёд —
Cardus Astrium в царствии сна, шевелясь, зацветет,
и его аромат разорвёт корпус жизни непрочный!
Грубо скользкую руку (мороженой рыбы обрубок)
мне подаст гостья-ночь, и нальёт ледяного Клико!
Я взгляну на часы – до рассвета идти далеко.
Я схвачу пистолет – он окажется месивом трубок.
Мрак мертвящий в мозгу, чёрной кровью залиты постели,
алым шаром воздушным взлетела душа в потолок.
Вон, выходят из тени Есенин, Яворов и Блок...
Да, я знаю давно, чем кончаются эти дуэли.